тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
25 июл. 2009 г., 11:39

Шепот 

  Поэзия » Любовная
530 0 4

Дали пак да дръзна да помечтая,

аз (малкият човек),  за божествена заръка

и, с частица тъжна гримаса,

за своя поетически подарък...

 

Какво ли, какво ли остава,

когато дъждът ме отмине

и няма ни облак, ни стряха,

и с нозе уморени заспивам...

 

Но зная аз, зная, как зная,

когато се плисне отгоре ми

и когато се заотцежда...,

как шепне, пак шепне в косите ми...

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??