Ш Е П О Т
…Че сърце глава не пита,
то е птичка дяволита:
дето иска, се пилее,
дето иска, там ще пее.
Пейо Яворов
Слушал ли си шепота на вятър,
минал през косите на момиче?
Това го няма в звездния театър,
а на магия истинска прилича.
Пулсът на нощта го разкодира
и го чуваш – глух за всичко друго.
Очи притваряш, твоят дъх замира
и те омайва дъх на теменуги.
И уж е зима – времето е спряло,
Целзий трака зъби вън на прага.
Около теб пространството е бяло
и грейва пак усмивката ù блага.
И пак се чудя бог ли е Вивалди,
та е объркал всичките сезони.
А ти не питай колко луди-млади
след този шепот дяволът ги гони…
© Николай Христов Все права защищены