11 нояб. 2008 г., 23:25
Шепот на залез за... сбогом
Понякога денят умира с почести.
Надгробен камък... залезът.
Прекрасна епитафия в оранжево.
А ние с тебе само гледаме... мълчим.
Ноктюрно ще ни е до утрото.
И после пак дано да каже някой -
"Понякога денят умира с почести"...
Надгробен камък... залезът.
Прекрасна епитафия в оранжево.
А ние с тебе само гледаме... мълчим.
Ноктюрно ще ни е до утрото.
И после пак дано да каже някой -
"Понякога денят умира с почести"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Георги Колев Все права защищены
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
