ШЕПОТ ОТ ДЪЖД

(бял стих)

Автор – Величка Николова - Литатру

Аз не зная

това как се случи –

да се влюбя за втори път.

Силно!

Да стоя под липата

на двора

и да чакам дъждът

да ме милне,

сякаш… милват ме твоите думи,

 а дъхът ти

с дъха ми се слива…

Птичи кряк.

Аз внезапно се сепвам!

Черен облак

до мене се свлича

и ми пречи

да чувам гласа ти,

 а духа ми

в небето завлича…

И се чувствам сама

в тъмнината,

само с тръпка –

любов непознала.

Без вина –

във вини потопена,

но със шепот от дъжд

напоена…

… А духът ми,

отвлечен от облак –

не е в мен,

та за теб да копнея,

не е в мен –

та за теб да помисля,

и не мога…

за теб да милея!

Литатру

(От кн. „Шепот от дъжд” - 2017 г. )