7 окт. 2012 г., 12:08

Шепот от стонове 

  Поэзия » Любовная
808 0 6
Шепот от стонове
Спасение няма. Прегръщам мъглата.
В отблясъци губя се. Спя - не сънувам.
В умиращи блянове скрих самотата.
Сред сенките песен позната дочувам.
Това е гласът ти - примамлив, далечен,
морето разбудил, ранил небесата.
И в шепот от стонове сякаш облечена
въздиша разплакана нейде Луната.
Не чакам, не търся... Не помня що значи
от обич коя съм за миг да забравя.
Сърцето ридае - сърдито сираче. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Все права защищены

Предложения
: ??:??