Сякаш в летаргичен сън
дремела със досега,
чула шеметния звън,
шепота на любовта.
Както ти ме съживи
никога не съм била,
всяка клетка в мен кипи,
тупкат лудо две сърца.
Тук във моите гърди
случиха се чудеса,
ритъма ми, чуй го ти,
дишам и със теб летя!
© Виктория Тасева Все права защищены