Шепнеш тихо тез слова лъжливи,
шепнеш, през полъха на рози диви,
шепнеш, ала нищо тьй и не изричаш!
В тишина, без думи, навеки ме обричаш!
Кога, ако не сега с прегръдка ти ме поздрави?!
Прошепни в ухото ми онез слова, после отмини.
Зная аз, че не мога да те чуя, видя, докосна дори,
защото ти си вятърът, който покрай мен шепти...
Ала шепотът ти мрачната завеса разлюлява,
не чут и не видян той просто преминава!
Шепотът на хиляди листа, от теб събрани,
Хиляди листа... от мен видяни...