На кея самотен, врязан в морето, малко момиче седи. То плаче от болка гореща и тежка, то плаче за свидни мечти. Сърцето й малко, за обич копняло, се пръсна във всички страни. Лъжата голяма почерни душата, забули я в черен воал. Ръката й бледа, от нежност лишена, е протегната сама във ноща. Тя маха за сбогом на тебе, моряко, отплавал в океана голям. А сълзите се стичат и падат в морето, огрято от пълна луна. Погледна луната, самотна и кръгла и шепне шест думи, пълни с лубов: "Върни се отново, моряко, при мене!" и тръгна по кея широк. А днес още щом вятър задуха, аз чувам самотния стон. Той нашепва за спомен на обич голяма и за шест думи, пълни с любов!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.