ШИШАРКА ЗА СПОМЕН ОТ ЗИМАТА

... защо си нямам мъничка хралупа – шишарки в нея да си събера,

и – катеричък – лешници да хрупам на топличко във ледната гора,

да гледам как снежецът кротко пада от клоните на мъдрите ели,

и как артилерийска канонада кълвачът почва с третите петли,

и Кума Лиса хитро пак замита с опашката си в пряспата следи,

и Баба Меца – спала до насита, мечочетата си под строй реди,

и слънцето на припека подрежда кокиче, покрай него минзухар,

и как светът отново е надежда – и всеки миг от Господа е дар,

и Пролетта – прекрасна господарка, усмихва се, тъй мила и добра! –

бях катеричък, хвърлил ви шишарка за спомен от дълбоката гора.