vega666 (Младен Мисана)
1704 14445
24 февр. 2015 г., 22:56  

Щафета 

  Поэзия » Философская
1748 2 20

 

Оставяш спомени на детската пътека -
с лица мъгляви, махат ти нестройно.
В сърцето глухо и безсмилостно отекват
тимпаните на бъдеще пробойно...

Студена вечер. И самотно крачиш
към хоризонт -  надвиснало безмълвие.
Очакван си от хиляди палачи,
мечтата ти за близост - Лотов стълб е...

Заклещен между клопките на здрача,
все още вярваш в бъдното разсъмване.
Надеждите - те никога не плачат,
подкови, издържали на огъване...

Земята кръгла е и вече приближаваш
финала, някога привиждан за начало.
Звездите неусетно се снишават
и сублимира тихо земното ти тяло...

Остава вечен погледът в безкрая,
пронизал сякаш цялата вселена.
И само можещите да го разгадаят
докрай от тебе тайната ще вземат.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • остава вечен погледът в безкрая,
    пронизъл сякаш цялата вселена.

    погледът на можещият, , и любов, и чувства, и преданост, и вярата която която разкрива простора пред тебе пронизва и вселената и сърцето човешко което разкрива вселената в човека
  • Благодаря ви за хубавите думи, Катя и Илко! Съжалявам, че едвам сега видях, че сте коментирали тeкста ми. Поднасям ви извинение за късната си реакция.

    Възможно най-хубав ден ви желая и на двамата!
  • Мисана, искам да те поздравя за хубавия стих.
    "Остава вечен погледът в безкрая,
    пронизал сякаш цялата вселена.
    И само можещите да го разгадаят
    докрай от тебе тайната ще вземат"
  • Благодаря ти, Кръстина, за хубавите думи!

    Нека баба Марта ти носи здраве, късмет и нови творчески успехи! А също и любов!
  • "И само можещите да го разгадаят
    докрай от тебе тайната ще вземат."
    ----------------------------------------------
    Както винаги уникален философски стих,
    сътворен с поетично майсторство и съдържащ
    актуално общочовещко послание! Поздрави!
  • Благодаря ти за вниманието, Даниеле, както и за справедливата забележка!

    Приятна вечер!
  • Благодаря за вниманието и хубавите думи: Тони, Исмаиле, Вики, Ваня, Краси и Евелина!

    Много хубаво настроение и слънчеви усмивки за всички вас!

    Мерси за прекрасния ти поздрав, Ваня! И из имам един скромен поздрав за теб:

    https://www.youtube.com/watch?v=38SojIdVeLQ
  • Прекрасно - мечти и надежди...!!!
    "Остава вечен погледът в безкрая,
    пронизал сякаш цялата вселена.
    И само можещите да го разгадаят
    докрай от тебе тайната ще вземат."
  • Кървим и крачим упорито
    към мечтите си -
    почти не дишаме...
    Но отговори - отговори няма...
    И...пак живеем само с красотата...

    За подковите и погледа в Безкрая, Младене!
    Това е. Поздрав!
  • Път, по който всички минаваме, рано или късно. Хареса ми. Поздрави!
  • С Елица Ангелова!
  • Всичко написано е дълбоко преживяно и изстрадано!
    Надеждите не плачат, защото предварително минават
    през закалката на разпятието между клопката на
    здрача и бъдното разсъмване...
    Поздрав за тази проницателност и ведър ден, Младене!
  • 1. "Попътна безнадеждност" е самата стихосбирка на Йордан Захариев, включваща общо 19 стихотворения. Стихотворението, за което ти говориш, Станиславе, е озаглавено "Най-хубавото". Привеждам го по-долу, за да може всеки да прецени дали моето стихотворение и това на Йордан Захариев си приличат. Според мен, не си приличат по нищо, още повече, че моето стихотворение завършва, в известен смисъл, оптимистично.

    НАЙ-ХУБАВОТО

    Най-хубавото
    страшно си отива!
    Оглозгано е хубавото време -
    детинството ни спомени оставя.
    В пейзажите като простряни дрехи
    се спират светлините уморени
    и сенки във очите ни оставят;
    и жаждата единствено остава
    в ръката ни с откъснатото цвете.
    Забуленото слънце догорява,
    а някъде пируват ветровете.

    Най-хубавото страшно си отива!

    Все пак съм длъжен да кажа още нещо. Казвал съм го и преди, но нека за всеки случай да го повторя. Младен Мисана не заимства никога от човешка поезия, колкото и добре да е написана тя. Той заимства само от себе си и от боговете.

    Лека вечер!

    2. Благодаря ти за хубавата музика, Анахид! Нали знаеш, че във вените ми тече кръвта на Овидий и Джакомо Леопарди. Потомък съм на Винченцо Мисана - чистокръвен италианец. Така, че всяко италианско парче ме вълнува.
  • Прав си, а това твое стихо сега ми прилича на неговата,, Попътна безнадежност,,- ,,Най- хубавото страшно си отива,,
    Лека вечер. Мислите ми са позитивни
  • Аз ще цитирам автора, Станиславе - мой любим поет, когото пръв издадох посмъртно в сп.Хермес през 1991г. Този поет е неизвестен на българската поетична общност. Но това именно е най-големият бургаски поет на всички времена, пред когото Христо Фотев, Недялко Йорданов, Илия Бурджев, както и сегашните самотитуловали се за поети бургаски поетични "величия" не чинят. Казва се Йордан Захариев. А ето го и цялото му стихотворение:

    ***

    Когато няма истински лица,
    за предпочитане е камъкът пред гипса.
    И нека падат с пръснати сърца,
    високо песента им да е чиста.

    Нощта събира сноп от светлина
    премине ли изящно през кръвта им,
    те падат като кървава сълза;
    остава само част от песента им.

    Не хвърляйте на чучулигите зрънца!
  • Добреее. Тогава ще пусна друг откъс без да цитирам автора, защото ти е градски.
    ,,остава само част от песента им.

    Не хвърляйте на чучулигите зрънца!,,
    И да научиш италиански....Месива
  • Благодаря ти, Елица! Колко точно разчиташ винаги заложеното от мен като смисъл. Бих казал, че си ми сестра в поезията. Дано не възразяваш за това сравнение.

    Трогнат съм от вниманието ти и от прецизния анализ на текста ми.

    В момента сигурно в Калифорния е ярък слънчев ден. Пожелавам ти да ти носи много добро настроение и късмет!
  • Според финала, загледаният в безкрая не е представител на мнозинството, а избраникът, чийто поглед трябва да бъде разгадан от другите.
    Затова срещу него има хиляди палачи и мечтата му за близост го обрича на гибел ( "лотов стълб".
    Както в много други творби - драматизмът на Различния в съвременния свят.

    Философските размисли винаги натъжават, Мисана.
    Но това е твоят избор...
    Поздрави!
  • Благодаря на Моника Угренова за вниманието! Трогнат съм Моника.

    Мерси, за чудесно подбрания цитат, Станиславе, както и за честта, която ми оказа прочитайки скромния ми текст!

    Благодаря ти най-сърдечно, Анахид! Радвам се, че хареса написаното от мен.

    Мерси и на теб, Николай!

    Приятна вечер на всички!
  • ,,Вярвам, че самото ни оцеляване на тази планета зависи от пътешествието вътре в нас самите,, Ерхарт Тол. Успешна вечер Младен
Предложения
: ??:??