ЩАСТИЕ
Дървената колиба,
постлала килим
от алени божури,
повтаря онази съдба
през дълъг килим
от незнайни синоними...
Пърха лястовица
с наранени крила
от вечерния бриз.
Сърцето ми по нощница,
посивяло от тъга,
посреща следващ каприз!
Бог с отворени ръце
раздава милостиня
по обширната земя.
Така моето сърце,
натежало от тиня,
обърна своята съдба!
Паднах по-дълбоко!
Блатото бе тъмно
и обляно в лъчи...
Подскочих по-високо,
но бе стръмно
и видях тъжните очи...
Усмивка засия
по моето лице,
увехнало от тъга!
Чудя се къде да скрия
осмелилото се сърце,
което отблъсна -
коварната
САМОТА...
© Янислав Иванов Все права защищены