18 февр. 2025 г., 10:30
Кога започва да вали
и да побелява бора,
отляво в моите гърди
се вдига тежест и умора.
Земя с небето се слива,
черта помежду им изчезва,
поле през глава се завива,
с одеало снега що извезва.
Като тебе се сгушва, заспива,
не трепва листо, животинка.
Картина безкрайно красива.
Не колкото твойте тръпчинки. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация