==========
подредих
в сака надежди
от хаотичен живот
в който се губя
(като лимоново резенче)
пропътувах
пътя
до влюбения изгрев
климатично обдухан
чувствено затоплен
по котешки призивен
открих
лесни стълби
към почасово щастие
на първо стъпало
кънтящо "Обичам те"
на всяко следващо
умножено по безкрайност...
достигнах усмивката
на Слънцето
а във вселенската
необятност
един спомен -
колко добре
стои ризата ти...
преметната
на стола...
========
© Станислава Все права защищены
!!!Стани, светло да ти е