Жабокът (Гедеон)
369 2157
4 февр. 2024 г., 21:13

Щастлив 

  Поэзия
562 6 5

Колко е тихо, над мен е небето.

С тази далечна, красива звезда.

 

Колко е тихо, усещам дъха ти.

Лекият полъх на вятър в нощта.


Колко е тихо, аз и твоите мисли.

Полет на птица открила дома.

 

Колко е чудо, щастлив в самота...

 

 

 

© Гедеон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви и се извинявам, защото снощи го написах на телефона и в бързината съм разменил порядъка, както и съм изпуснал една буква. Така че реално стихът е така

    Колко е тихо, усещам дъха ти.
    Лекият полъх на вятър в нощта.

    Колко е тихо, над мен е небето.
    С тази далечна, красива звезда.

    Колко е тихо, аз и твоите мисли.
    Полет на птица открила дома.

    Колко е чудно, щастлив в самота...
  • Еха! Браво!
  • Често тишината се оказва времето, в което можем да открием причината за нашето щастие, а именно, в малките неща! Сърдечно те поздравявам, Гедеоне!
  • Поетичен пейзаж в който липсва още някой...
    Гедеоне,може би си влюбен? 😍
    Поздравления!
  • Много ми хареса, Жабчо!
Предложения
: ??:??