Кажа ли, че съм щастлива,
би било лъжа...
И пак ме питаш: "Щастлива ли си?"...
Отново мълча... Само лека усмивка,
вместо сълза...
Е, вече разбра ли?
Престани, защото от този въпрос
боли.
Боли от липсата на отговор...
Боли от опитите ми да го намеря...
Страшно боли...
Затова не искам и да зная -
ще разберем накрая.
Нали?...
„Може би?"
© Анна Адамова Все права защищены