Трудно ми е да повярвам
Но виждате ли факт -
Греещ погледът ми, забелязвам,
Не само поза - щрак.

Близостта на черно-белите "особи"
Вълнуващо ме карат да натисна пак педал,
И като лудетина обяздвам коня -
Високото пиано, а другаде - красив роял.

Не съжалявам за страстта си,
За тръните по пътя, годините на труд, упоритостта...
Борбено вървях по пътя,
Със сладост изкачих върха.

Тук някои ще се разсмеят,
В думите ще загрубеят:
" Какво направила си ти?!"
За вас е нищо, но за мен е същина -
Да гледам отвисоко пищната ви празна суета...

Блестя със чар, усмивка, и духовна красота,
Старая се - на страх от Бога живота си да подчиня!
А колкото до земните прищевки -
Човек съм като всички вас,
Но по-щастлива съм, когато съм си ПАС!