Щастливата любов не пише стихове -
завързва ти очите и те води там,
където и сърцето ти не знае,
че има път.
Изправя се до нощен светофар да проси
от всеки минувач по блеснал поглед,
а после ги събира в някой скрин
за друг път...
Щастливата любов не носи дрехи -
за нея са окови от сребро,
което трябва вряло да изпиеш
след всеки път.
Премята те на рамо и те носи
по бляскавия пясък на нощта,
за да те скрие много надълбоко
от твоя път...
Щастливата любов не си отива -
на прага ти присяда със усмивка,
подава ти зрънце от свойто аз,
тя с пръст в косите ти слънца рисува,
оплита те сред паяжини от страст,
и няма път,
и няма глас,
защото
щастливата любов не пише стихове...
Щастливата любов живее в нас...
© Марин Ташков Все права защищены