Самодива (Вики)
535 5979
12 апр. 2013 г., 16:10

Щастливец 

  Поэзия
743 0 5

Отеснява земята. Сред въртопи от уличен прах,
сред човешки потоци и бетонни затвори кънтящи
няма как да се скитат нито песен, ни мисъл без страх.
Все отнякъде нещо се изпречва. Няма как - настояще.

Настояще без милост, без вина, но с природен закон -
всяко време си взема своя дял от живота човешки,
а душата отказва да е просто затворник. Подслон
тя не търси, а полет. И не знае посоки погрешни.

Но къде да отиде? По голямата, вечна земя
не остана простор за летеж. Суета безгранична
насели всяко кътче. Сякаш стара, триглава ламя
мисълта ни за полет поглъща като хлебна коричка.

Няма как да се рее над открити пространства духът,
в прашен град и тълпи е скован - злополучен изгнаник,
който плаща невинен греховете по нашия път
и стоически чака да спрем, както чака се празник.

Няма място за него. Колко малка е тази земя!
В този свят е щастлив само онзи безумец - поета,
че му трябват единствено празен лист, лъч светлина
и писалката вярна. А за скитане - има небета.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??