/Посвещавам на моята внучка Мира!/
Звездичке моя!Пак описваш
щастливи орбити край мен.
Жужат в гласчето ти пчелички.
Денят добива нов рефрен.
В зениците ти грее злато.
Орисвам те чрез Любовта!
Износени години свалям
и детски кубчета редя...
Припомням си игри и песни.
Рисувам твоите мечти.
Каляска чудна - за принцеси,
очаквам в прахоляка сив!
Говориш с птиците звънливо.
Аз търся грахово зърно -
с вълшебното стебло да стигнеш
небето в себе си...Дано!
В косите - слънчевата стълба
проблясва.Ти катериш Свят,
чиито граници отвързваш -
да стане светъл и богат!
Забравям корени и кръпки.
И водни кончета броя...
Крилата им са много скъпи!
Душата ми олеква с тях.
Догонваме добрия Вятър.
Ти носиш шлейф от звезден прах.
Лети,дете,все по-нататък!
Пусни перце и у дома!
© Маргарита Петрова Все права защищены