Ще дойдеш, ще погалиш
изтерзаната душа.
Свещичка ще запалиш,
за да не сгреша...
Ще влезеш, ще поседнеш
тихо на ръба.
А после леко ще пресегнеш
трепереща ръка.
Ще докоснеш, ще разпалиш
в мен жесток пожар.
Окови ще поставиш
на дълбоката печал...
Ще забравя, ще забравиш
колко ни горчи.
За миг светът ще се оправи,
а в следващия - пак ще е преди!
Ще се усмихнеш, ще си тръгнеш
с приведена глава.
Ще се събудя и ще чуеш
плача на една душа!
© Ваня Йорданова Все права защищены