Лудост ли е това да те гледам втренчено така?
Или е онова чувство, което не мога да спра?
Твоето тяло е като дреха, с която искам да се облека...
А очите ти са прозорците, през които мога да видя себе си...
Но не искам, защото няма да съм онзи, който искам да бъда!
Няма да съм огъня в жеравата, а ще съм пепел от рози...
От розите не остана и следа, но ароматът е в сърцето ми.
Толкова много нежност се пропиля, за да е любовта.
Оказа се, че си една илюзия в моята глава...
И поглеждайки назад, виждам сянката на времето отлетяло...
Оставило е златни следи пред мен, за да те открия някой ден!
Денят, в който ще се слеем в едно... завинаги във Вечността.