Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
22 янв. 2021 г., 11:37

Ще бъде май, преди април 

  Поэзия » Другая
239 6 10

Ще бъде май, преди април,
ще разцъфтят череши диви.
Там, горе някой е решил,
че този хаос ни отива.

 

Ухания, цветя, пчелин
и полудели пеперуди...
Да се изгубим, до един,
Вселената ще се потруди.

 

А там,в очите на сърне,
и бръснещ полет, на авлига,
човечността ни се кълне,
че само време не достига,

 

че Бог се е поразгневил
и уморил, да ни помага...
Щом дойде май, но след април,
ще бъдем по-добри. Веднага!

 

А някъде, кой знай къде,
едничкият нормален скита...
По външност остър е, боде,
душата люби, без насита...

 

Не е той ангел — пепелив,
съвсем одрипан му е плаща,
човек, поет е, но е жив...
За чужди болки с обич плаща...

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, момичета!
  • Да! Да! Да!
  • Уж все редим нещата(но пак по нашият си ум),а те погледнати отгоре са пълен хаос. И може би заради такива с външност незабележима, но със сърце голямо, Бог търпи ни, прощава ни с любов!
  • Е, не ми останаха думи...
    Голяма си, Наде! Голяма!
  • Гени, Ники, благодаря ви!
  • Наде, голям хаос е с тези сезони. Красота!
  • Наде!!!
  • Благодаря ви!
  • Бог ни обича винаги, иначе щеше ли да ни търпи. Това е безкрайна любов, която понякога не разбираме, защото той ни обича всички. А за хаоса и реда може да се напише трактат. Въпросът е каква е разликата между творческия хаос и хаоса, който сега цари на земята. Защото човекът е надарен със свободна воля, а често прави с нея своеволия, от които страдат всички хора. И като си помисля за броя и размера на своеволията на земята, се чудя Бог как ни търпи. И го обяснявам само с Божията любов и милост. Друго обяснение нямам.
    Обичам диви череши - по-малки, по-стипчиви, но по-естествени като добрите хора. Едрите лъскави череши ми приличат малко на суетните хора. Да погледнеш през очите на сърне само това ми стига в стихотворението, а в него има много неща. А това е толкова пролетно - "Ухания, цветя, пчелин
    и полудели пеперуди...", че си го вземам сред зимата да ме топли. Дай Боже повече обичащи хора, Наде, че болките станаха много, а егоистите повече от тях. Размисли ме.
  • Да се изгубим, до един,
    Вселената ще се потруди...
    ...!
Предложения
: ??:??