Ще бъдем ли щастливи някой ден?
Душата ми юмручено се свива.
В прозореца на дните ни - смутен
животът ни, отчайващо замира.
След лятото със вятъра отлитат -
с криле, неизвървените маршрути.
Сърцата ни пресечено притупват,
със ритъм на подплашени кошути.
Ще можем ли заспалите слънца
от стъклените чувства да пробудим?
На прага ни - скованата вина
на всекиго поравно да отсъдим?
Със спомена ще можем ли сега
от миналото късче да възкръснем?
Смълчаните цветя на любовта,
със трепетните длани да откъснем.
Ще бъдем ли щастливи някой ден?
Във този ден... за двама ни отсъден.
Прекрасен миг, в изящност извисен,
във който... с обичта ни ще пребъдем.
© Кремена Стоева Все права защищены