22 мар. 2008 г., 09:19

Ще бъдеш ли 

  Поэзия » Гражданская
2215 2 25

 

                                на Марти

Ще бъдеш ли до мене

сред възторзи

във тромавото и красиво лято?

Ще виждаш ли със мен живота,

проклет от всички политици?

Ще пием ли от нашето си вино

напук,

във къщата от рано?

Ще бъдеш ли до мене

синя,

в морето от сълзи

създадено?...

Ще бъдеш!

Замълчи,

не казвай -

ще бъдеш вярата

и зная -

ще бъдеш както досега

усмихната и жадна, и...

красива!

Ще бъдеш...

Тромавата пролет

със сняг опитва да ни стресне.

И нека да опитва -

от затвори

със теб сме се измъквали

в простора!

И нека пролетта ни плаши.

Притрябвали са ни промени.

В Багдад

Адил се моли на цветята.

Дано и донесат те малко

цвят.

В Ирак,

(защо започвам тази тема),

изминаха петте години,

в които трябваше

страната

да бъде

демократизирана.

Не стана

и

войничета

сакати,

а някои от тях

 в чували,

се върнаха при своите

семейства...

Представяш ли си го това?!

(По дяволите!)

Ние сме щастливи...

Макар да тегне тежка болка

по някои загубени приятели,

по някои загубени

представи...

А пианистът идва при Адил.

И двамата говорят тихо.

Човекът свири, а момичето

си спомня търсените дни.

Пианото е дръзко,

тежко -

сълзи в очите -

няма как!

Пияниците се прибират

със викове...

Часът е два.

Животът - рошав пианист...

Ще те попитам много скоро:

 „Ще бъдеш ли до мене

сред възторзи

във тромавото и красиво лято?

Ще виждаш ли със мен живота,

проклет от всички политици?

Ще пием ли със тебе вино

напук,

във къщата от рано?

Ще бъдеш ли до мене,

Марти,

в море, създадено

за двама..."

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??