Подари ми роза и кажи, че ме обичаш –
бъди нежен както досега.
Обещай ми радост, а не сълзи –
с целувка донеси ми любовта.
Ако ти дам сърцето си, ти дали ще го пазиш,
дали ще бъдеш моята сродна душа?!
Ако ми стане студено, ти дали ще ме стоплиш
в студената зимна самота?!
Кажи ми, любими, кажи ми едно сега –
ще бъдеш ли с мен, когато имам нужда от това?!
Ще пазиш ли спомена, когато си далеч от мен
и ще бъдеш ли ти светлината в моя ден?!
© Александра Василева Все права защищены