И пак стоя притихнала във мрака,
и вместо радост, болка ме милува,
стоя сама и мъката не чака,
а трепетно и страстно ме целува.
Ела, любов, ела и измъкни ме,
от хищните ръце на самотата,
ела, любов, и нежно прегърни ме,
не ме оставяй вечно да те чакам.
Ще чакам, ако трябва цяла вечност...
© Неземна Все права защищены