Ще идвам във съня ти,
нощите ти ще превземам -
нежелана и нечакана,
неповикана, нахална...
Ще идвам в тишината,
мрака ще поглъщам,
мразена и грешна,
и студено прегръщана.
Ще идвам, когато боли.
Ще бъда на дъното
на всяка отрова изпита,
по-отровна от вино,
подправено с хинин.
Доливай! Умея да плувам.
Неусетно с мойто име
ще кръстиш всичките несгоди,
всички поражения.
В компанията на виното
ще ме проклинаш.
Напивай се! Напивай!
Аз те чакам на прага
на кошмарните ти сънища.
И когато паднеш слаб,
просещ и агонизиращ,
пред олтара на мойта любов,
аз ще запаля тая сетна светиня,
в която споменът за теб
е още жив.
Моля се да успея
на тези пламъци
поне ръцете си да сгрея...
© Кали Пламенова Все права защищены