Стон болезнен в ледена тъма

глъхне призрачно невнятен,

нигде ни едничка светлинка,

ни потрепващ лъч сияен.

Глас в пустиня – мъртва тишина –

мигар някой  го не чуе?

Свят заспал под сива пелена,

нявга ще ли се пробуди?

В непрогледен мрак нощта роди

грозно, хилаво отроче –

криза - де живота ни вгорчи

и го скапва днес, човече.

Де от вихрите отронен лист

е прокуден да се скита –

непорочен дух, невинно чист,

надалеч от род, родина.

Де отритнати во век души

все мизерстват и гладуват,

а крепители на гнет – лъжи

във охолство, лукс битуват.

На печален зов, уви, гласът

глъхне в тъмно - непонятен!

Безпристрастен, глух и ням светът

гледа тъпо безучастен.

Мигар вечно в сладък сън ще спи,

ще ли се светът пробуди?

И поривът на робските души

ще ли полети свободен,

ще ли полети?...

04.05. 2013 г. Куклен