Ще ме намериш на същата улица,

минавайки тихо да говоря на глас,

да поздравявам хората както винаги,

без да знам какво се случи с нас.

Ще ме видиш на далечния хоризонт,

който свързваше двете ни слънца –

потъващият залез и новият изгрев,

взаимно допълващи се две сърца.

Може да ме намериш в някоя нощ

между звездите на небето плаващи,

и с треперещи далечни златни лъчи –

на полузаспалата земя светлина даващи.

Ще ме срещнеш в съня си кратък,

неудържимо в един миг ще се загубя,

будна, със сълзи върху възглавницата

ти ще поискаш отново да се влюбя.

Ще ме срещнеш в спомените си –

изчезващ от мислите ти призрак,

ще искаш още една такава среща,

но аз ще потъна във вечния мрак.