Ще приседнеш ли до мен, когато
утре хората с езиците си зли
безмилостно започнат да ме хапят
и по мене хвърлят клетви и вини?
Ще се усмихнеш ли на думите им тежки,
за да ме научиш да се смея с теб?
Дори добрите понякога са грешни,
щом веднъж са стъпили на тънък лед.
Ще стиснеш ли ръката ми, когато
безсилна се окаже моята ръка?
И с топлата си ласка като вятър,
ще ме погалиш ли, да се свестя? ...