Ще ми дадеш ли назаем, тъга ,
само шепичка радост,
дори най-малката, но сега –
да погаля с нея вярата...
Ще ми дадеш ли назаем, съдба ,
още мъничко мигове – истини,
огледала на вечността,
във които да се пречистя...
Ще ми дадеш ли назаем, сълза,
още няколко светли рими
и една песен забравена?
Ще ги върна стократно! Помни!
© Веселка Стойнева Все права защищены