24 июн. 2007 г., 06:38

Ще ми помогнеш ли? 

  Поэзия
586 0 4

Казваш, че добре ме виждаш.

Не ти вярвам!

Вгледай се в очите ми тогава.

Усмихват се, нали?

Друго в тях откриваш ли?

Как така – не!?

Не виждаш ли,

че зад усмивката се крие

тя -

студената

Самота.

Все още я прикривам

със смеха,

но докога?

Тя е много своенравна,

властна

и коварна,

упорита

и не пита

може ли да влезе

в нечие сърце.

В моето не искам да я пусна,

но сама не ще я спра.

Ще ми помогнеш ли

далеч от себе си да я държа?

 

 

Хей, там ли си?

Тя напира…

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления, Ласка!!!
    Не ще я допуснеш, сигурен съм.
  • От стиха ти напира силата,която е в теб...мисля,че и сама ще спреш тази самота,която те е приковала!Смелост!!!!
  • Пожелавам ти да изгониш самотата.Пишеш завладяващо.Уапех
  • Дано я изгоните двама тази самота!
    Желая ти успех!
    Поздрав и усмивка!
Предложения
: ??:??