Ще мине и това...
Ще мине всичко, казваш? И това?
Водата по трасето си изтича.
Животът ни, прилича на река.
И на какво ли още не прилича?...
Нощта се вглежда в миналия ден
с надежда да познае светлината.
Така се случва днеска и със мен -
прикрит от буря, търся своя вятър.
По стръмната пътека към дома
откривам тротоарите разбити,
но пърхам с пеперудена душа,
която не усеща със очите.
Гърбът от подлост адски ме боли.
Изтекла е омразата зад мен.
Надежда води моите мечти
като вода почти, но не съвсем.
Един живот – една поредна гара.
Ще мине всичко! Знам това и аз.
Пътеката към края е умаряне.
Мигът е по-голям от кръгъл час.
© Валентин Йорданов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Чудесен стих !!!
-
всичко ще мине, приятелю....
нова страница ще отвориш в книгата на Живота...
ще дойде пак пролет!!!!
повярвай! -
Чудесен стих! Поклон...!
... -
Пеперудената душа ще те издигне над всичко. И не ще е толкова черно, повярвай го - кратко е,само един човешки живот. На фона на времето - няколко стъпки
-
Вальо , страшно ти се кефя!
-
С Бела и цар Соломон! "Напред, Животът е сражение и правдата напред търси..." Сърдечни поздрави за силния стих! Приятели ми пращат твои стихове като любими...Бъди!
-
Болките в гърба са епидемия май...
-
Много си тъжен приятелю,
Много ми е мъчно.
Стихото е много изплакано... -
"Гърбът от подлост адски ме боли". Много добре казано!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
