Ще отроня сълза и ще я изпратя по вятъра,
за да измине онзи дълъг път – като отронена
въздишка на душата – преминала през
трудния път и в битките с мрака,
все повече докосва себе си...
Ще отроня сълза по-чиста от бисер,
ще блести в утринта на новия ден,
ще се стопли от слънцето
и ще докосне душата...
И тогава като звезден миг ще заблести
със цветовете на дъгата в търсене
на истините, за света, за себе си ...