Тъгата тъй жестока е,в ъгъла стаена, и дълбоко във гърдите ми тежи. Там,в болницата на етаж последен детенце мъничко в легло лежи.
Очички към вратата не поглеждат- отправени са към света навън. Зовът на гласовете детски мъчи телцето слабо.А системите държат
ръчицата му малка,с тънка вена, спасителния мост към радостта. Усмихва се насила то,додето иглите тежки впиват се в плътта.
Ще оздравееш,малък мой,повярвай! Ще бъдеш здрав,ще станеш истински юнак. Когато болестта не ще да си отиде, ти,веч пораснал,ще лекуваш, усмивката на болните деца ще връщаш пак.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.