Славей е душата на поета,
трели откровени пръска тя.
Винаги от искреност обзета,
неин идеал е любовта.
Нежен глас лети открил мечта
и в ефира свежест разцъфтява,
с песните за чиста красота
живата природа възхвалява.
Без остатък себе си раздава,
нищо че понякога боли.
Честен дух неопетнен остава
и не ще го низост замъгли.
Пее славеят- душа, ще пее,
в паралелни светове светлее.
© Асенчо Грудев Все права защищены