Ти ще търсиш сълзите ми в изгреви,
а те бели зрънца във поля,
ще са мокри в тревите с очите ми,
и превърнати в тънка роса.

Ще потърсиш и нявга сърцето ми,
но замръзнало сред снега, ще белей.
Не усетил дъха ми на устните
като тъжно небе  ще синей.

Не усетил и моята обич, 
ни най-жадните мои ръце,
как се сплитат в съзвездие - нежност,
но не стигнат до твоите ръце.

Боже мой, накъде да погледна, кажи ми,
да не виждам как есен коси
побелели цъфтежите пролетни
или как всеки цвят ослани.

Може би някога, някъде
се поражда любов и блести,
ала в моите звездни мечтания
всеки трепет куршум огласи.