Ще разхвърлям на времето празните мисли
от небето провиснали в хладния ден.
Ще изпратя по вятъра две чадърчета чисти
от глухарче разпукнало в светлината пред мен.
Ще рисувам начало, чрез сърцето на Гея,
с богове ще чертаем в тишината небе,
а от Зевс гръмотевична сила ще взема,
за да стигна вълните на прекрасно море.
С тях ще трия ли, трия самораслите чувства
по земята напукана - чак до гнилост крещи,
от забързано време се превърна във пуста,
без любов, а с омраза. Всеки ъгъл крещи. ...