Две сълзи проронваш, сутрин рано,
със скръб за твоите чеда.
Не скърби за нази, мамо.
Нищо, че пръснати сме по света.
Ще се върнем, мамо,
ще се върнем пак при теб,
нуждаем се, от бащиното рамо.
Нуждаем се, и твоят лек.
Зная майко, че плачеш вечер под чардака
Зная и, че много ти тежи,
и татко с нетърпение ни чака,
да се върнем, че много ви боли.
Не плачи майчице, ще се върна,
с моите братя и сестри.
Теб и татко ще прегърна.
Чакай те ни призори!
© Никалас Борисов Все права защищены