Ще се върнеш - някой ден, след поредния Септември.

Хората ще казват просто: Есента е вече тук - осъмнахме

със скреж. появата ти -

     ще ме заболи...

С очи засмени ще попиташ: Хей, къде си ти?

Ще се спогледаме и в тишината само споменът за близост

ще кръжи.

Навън, навярно, ще ръми. Ще почуква пак дъжда по

ламаринения покрив, а ние -

     дълго ще се опознаваме отново,

     докато припламне опитомена близостта,

     докато с ускорения ритъм на сърцето, секне дъха.