И спирам вече, няма да обичам -
душата ми износена мълчи,
обидена, че е раздала всичко,
а боса пред вратата ти стои.
И утрото ще бъде само мое,
леглото ми студено ще тъжи,
а тялото ми в мида ще се скрие
от похотта в немеещи очи.
Ще имам дом направен от мечти,
където само вятърът ще влиза,
а нощем от луната ще струи
любов събрана от звездите. ...