Ще се завърнат птиците след скитане
в гнезда - очи две топли и жадувани,
усетили уюта в светлите простори,
ще изрисуват новите си полети.
Ще ахне изгревът, стъкмил си огъня
от светлодумията жарки на сърцето,
ще бухне в алено, готов за порива
на пърхащи крила - простор за ятото.
Събудените трепети ще бликнат изворно
и ромолейки, ще изпишат по небето ми
две думи, дълго чакали ме пролетно
да се разлистят във душата ми.
Ще бъде пролет, лято, златна есен,
и всичките сезони в мен крилати,
за да изпеят светлата ми песен,
не в клоните, а във небето сбъднати.
Тогава с две крила сред птиците
ще полетя щастлива и усмихната.
В зората моите надежди сбъднати,
а в залеза на любовта ми - вярата.
© Евгения Тодорова Все права защищены