Ще си отида, ще заплаче тихо вятърът
в притихналите доби на нощта,
не ще запее нежно славеят
за утрото и любовта.
Ще заплачеш ли и ти когато
се връщаш във притихналата къща,
ще си спомниш ли за нашто лято
със нежност или топлина?
По своя път отново ще поема
с разбито от тъга сърце,
от спомените най-нежното ще взема,
за да стопля нощната тъма.