29 дек. 2006 г., 14:58
Някой ден ще си тръгна уморено от тук,
ще забравя досадните куфари стари.
Всички чекове, карти, паспорти, пари,
резервации, ваучери, разписания, гари
ще останат зад мен.
Само вятър студен
ще припява на някой разплакан капчук.
И с ирония тъжна, като в странен олтар
в пепелника препълнен ще дими и догаря
със усилие сетно неизтляла цигара,
като късен рефрен
на един уморен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация