Ще спра за миг и тихо ще погледна,
застанала тук под стария кестен.
Ще стоя отстрани, като сянка няма, бледна
за момент в последния жарък дъх на тази есен.
За да ме стопли той след дълга самота
и вятърът отново да играе през косите.
Да разпръсне спомена като пръстта,
волно отлетели на живота ни с мечтите.
Да се стече по бузите заедно със сълзите
разтворен във късния предзимен дъжд.
Тогава ще продължа, свършили са дните,
отне ми ги споменът, завърнал се изведнъж.