13 июл. 2006 г., 11:05

Ще стана пак дълбока тишина  

  Поэзия
865 0 12
Не си отивай... Моля те! Не тръгвай
на онзи дълъг и самотен път,
от който пак, ще чакам да се върнеш,
от който пак очите, ще болят.
Ще поболея вятъра от думи.
Луната, ще обсипя пак с молби.
Звездите, ще поискам да ми бъдат
за сетен път среднощните очи.
Не си отивай... Чуваш ли? Не тръгвай!
Ще стана пак дълбока тишина,
в която само ехото, ще чувам
на моята прокажена душа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Все права защищены

Предложения
: ??:??