Ще стана самодива

7 авг. 2019 г., 18:36

Поэзия » Другая

650 4 2

Имам и такива вечери,

когато се поглеждам в огледалото,

а то кърви от мътни спомени

и древни думи неизречени.

Как искам да потъна в залеза

и да остана гола до разсъмване,

с душа открита за обричане

и зеници черни за омайване.

През десет века и земи ще мина,

без път и памет за завръщане.

Ще оплета с коприва ризата,

с която ще се гмурна в древното.

С горчива като корен от метличина

вода ще се окъпя на разсъмване

и тъй пречистена от слънцето

да се събудя плачеща от щастие.