Ах, мерси за поканата - веднага ще я приема.
И просто ще стана - и ще протегна ръка.
Днес времето ми се е сляло със твоето време.
Но ще замълча - и нищо не ще изрека.
Всички стари истории.... Ти често ги чуваш.
Всъщност много такива зная и аз.
Ала ти ме усещаш - и то без да се преструваш.
Аз владея в хаоса с невидима власт.....
Ще те обичам мълчаливо или ще те обичам шумно.
Но сега ще танцуваме с теб до зори.
Ще те любя кротко - или ще те любя безумно -
без да мислим сега за власт и пари.
Ще те заведа там, където мечтите ми са сити.
Да, веднага ще тръгнем - само кажи.
А и ти ме заведи - където се раждат мечтите ти.
И където навярно тихомълком тъжиш.
А пък моите разкази, а пък моите песни -
вече други ги пеят, от моите уста.
И светът ще се промени - макар че не е лесно.
Ала аз продължавам напред да летя.
Споделена самота... Но ние не сме самотни.
Споделено единство - днес, сега и тук.
Ще танцуваме - с тази рокля си просто страхотна.
Но не съм като другите аз - а съм друг.
Не е нужно да говорим - думите са излишни.
И усещам духа в нас - да, това е така.
Чувствам диханието му - но не казвам нищо.
И усмихвам се - и ти подавам ръка.
© Стефан Янев Все права защищены