Колко силно боли,
когато обещаваше ми
любов, щастие и късмет,
а всичко отиде в кофата за смет.
Колко боли, нали?
Предупредих те, а ти ми се изсмя в лицето:
''Какво ли имаш ти пък във сърцето''?
Сега разбра, нали,
истината боли.
Да, истината, истината за това,
че мракът ме обхвана със ръце
и когато се изправя срещу теб лице в лице,
ще разбереш какво е да боли
и да си наранен. Да, точно Ти.
Тези болки не си тръгват,
но чувствата след тях изстиват.
Трудно е, знам, но пътят към сърцето ми е заключен
и ключът вече не е в твоите ръце.
Не можеш вече да го имаш,
не можа да задържиш любовта
и тръгна си внезапно тя.
© Маринелчето Неделчева Все права защищены