Усещам, че си някъде около мен,
толкова бленувана, мечтана,
като очакван миг, несподелен,
във нощ, от сънища пияна.
Дочувам аз всред другите сърца
как бие твоето сърце
и виждам измежду другите лица
да сияе твоето лице.
Ти някъде си там, в тълпата,
усещам за пореден път
познатия ми мирис на цветята,
уханието на твоята плът.
И измежду телата чужди се провирам
изтощен до край,
за миг за отдих спирам,
а цветът ти тъй ухай.
Изчерпаха се сили, воля,
остана сал една любов,
толкоз разнолика не бъди, те моля,
да те намеря съм готов.
© Динко Милев Все права защищены